Тя създава “картата”, по която по-късно обичаме, доверяваме се, привързваме се и дори преживяваме себе си.
Тя оформя вътрешната ни среда така, както въздухът оформя пламъка — невидимо, но определящо.
Ето няколко ключови аспекта, за да разберем колко фундаментална е тази първа любов:
1. Тя задава ритъма на сигурността
От нейния тон, поглед, присъствие и отсъствие детето научава: „Светът е безопасен“ или „Светът е несигурен“. Това става не чрез думи, а чрез нервната система, която се учи да се успокоява през друга нервна система.
2. Тя оформя вътрешния ни диалог
Начинът, по който майката се отнася към нас, често става начинът, по който по-късно ние се отнасяме към себе си.
Нежността ѝ се превръща в самосъстрадание.
Критичността ѝ — в вътрешен съдия.
Отхвърлянето ѝ — в страх от интимност.
Приемането ѝ — в вътрешна стабилност.
3. Тя активира нашия капацитет за любов
Любовта на майката озвучава света отвътре — тя учи тялото как се усеща свързаност.
Затова и много възрастни всъщност не лекуват партньори или ситуации — лекуват първата си любовна история.
4. Тя създава матрицата на доверие
Доверие в другите.
Доверие в живота.
Доверие в себе си.
Ако първото мостче е било нестабилно, всеки следващ мост се строи с напрежение.
5. И все пак — не е съдба
Първата любов е стартът, но не и присъдата.
Всеки човек може да пренапише вътрешния си свят чрез съзнателна работа, през тялото, през нови преживявания, през терапия и през зрелия избор да стане собствена вътрешна майка.
Група "Пътят на Осъзната Жена"
