Божественото в жената не е в съвършенството

То е в способността ѝ да чувства. Да носи болка и да не се втвърди. Да преминава през разрушение и пак да ражда живот — идея, дете, проект, нова версия на себе си.

Когато една жена се откъсне от вътрешния си център, тя започва да търси стойността си отвън — в одобрение, в отношения, в постижения.

Когато се върне към него, тя спира да се доказва.
Божественото не е екзалтация.
То е присъствие.
И когато жената стъпи в това присъствие, тя вече не пита дали е достатъчна.
Тя просто е.

Жената и Божественото

Жената не е просто тяло. Не е роля. Не е функция в нечий живот.
В дълбочината си тя е проводник.
Но проводник на какво?
На Живота.

В много духовни традиции женското начало не е определяно като „по-слабо“, а като първично. В индуистката философия например Shakti не е просто богиня — тя е самата движеща сила на съществуването. Без нея дори божествата са безжизнени. Това е символика, която казва нещо важно: женското не е допълнение, а енергията, която активира.

Женската природа е циклична.
Тя познава приливите и отливите.
Познава времето за действие и времето за оттегляне.
Познава раждането и умирането — не само физически, а емоционално, творчески, духовно.
Мъжкият принцип създава структура.
Женският принцип създава пространство.
И в това пространство се случва трансформацията.

Жената ражда не само деца.
Тя ражда идеи.
Ражда атмосфера.
Ражда отношения.
Ражда смисъл.

Тя носи способността да усеща невидимото

Напрежението в стаята, неизказаното в партньора, болката в детето. Тази чувствителност често е подценявана, но именно тя е духовен орган. Това е фината настройка към живота.
Божественото в женската природа не е в това да бъде идеална.

То е в способността ѝ да преминава през разрушение и да не се затвори.
Когато жената бъде наранена, тя има два пътя:

• да се втвърди и да стане защитна структура
• или да слезе по-дълбоко и да трансформира болката в съзнание

И точно вторият път е духовният.

В юдейската мистика Шехина се описва като Божественото присъствие, което пребивава в света — в материята, в ежедневието. Това е много женски образ. Божественото не е горе, отделено и абстрактно. То е тук. В тялото. В цикъла. В кръвта. В сълзите. В любовта.

Духовността в женската природа не означава откъсване от тялото.
Тя означава слизане в него.
Когато една жена се засрами от тялото си, от сексуалността си, от чувствителността си — тя се отделя от своя източник.
Когато ги приеме, тя става цяла.
И тук идва най-финият момент.
Жената като проводник не „прави“ духовност.
Тя я излъчва, когато е в контакт със себе си.

Когато присъства.
Когато не се доказва.
Когато не се състезава.
Когато не се отказва от своята дълбочина, за да бъде удобна.
Истинската духовна женственост не е екзалтация.
Тя е тихо, стабилно присъствие.

И колкото повече една жена се връща към своя цикъл, своя ритъм, своето тяло и своята чувствителност, толкова повече тя се свързва с Божественото — не като идея, а като състояние.

Група "Пътят на Осъзната Жена"