Историята на един млад и успял мъж, живеещ във вътрешна реалност на тревога и неуспех

Проведох терапия в рамките на няколко сесии с мъж на 40г., ще го нарека Александър, който дойде при мен със заявка, че не може да спи вечер, изпитва постоянна тревожност и неудовлетворение, пустота, и се чувства изгубен в живота си.

От разказа му на външен план живота му беше абсолютно реализиран – образование в чужбина, професионални квалификации, управленска позиция в престижна компания, високи доходи, стабилност в работата му, пътувания, собствен дом, един приключил брак, от който има син. Той няма обяснение за това, което се случва в неговия вътрешен свят.

Започнахме терапия с предписани цветни есенции на д-р Бах, поговорихме за усещанията му, за рожденото му семейство, в което е единствено дете, за разрива между родителите му и тяхната раздяла още преди неговото пълнолетие и самотата, с която свързва детството си. Предложих му да работим с рожденото му семейство и с неговите преживявания, свързани с майка му и баща му.

В рамките на няколко поредни срещи аз деликатно, следвайки неговия ритъм го насочих към всички емоционални заряди, които той беше потиснал в себе си още от годините на неговото детство.

Пласт след пласт освобождавахме заедно трудни за преживяване истории на самота и материална компенсация. Александър обърна внимание на това, как самите му родители са имали проблемни взаимоотношения с техните родители и че тази липса на любов и чувство за семейство има корени някъде назад.

Работихме с поставяне на констелация, в която стана ясно, че Александър е застинал някъде между майка си и баща си, в нуждата и подсъзнателния стремеж да създаде баланс между тях и да получи любов като дете. Заедно направихме нужните „движения“, с които той се свърза първо със своите замръзнали чувства, с потиснатите си преживявания и конфликти. Той осъзна, че всъщност е замразил и откъснал любовта към своите родители, за да оцелее емоционално и психически в това семейство. Разбра, че е поел отговорност за провала на връзката между майка си и баща си, за депресията на майка си, че е поел и вината за дефицитите, в които е живял като дете.

В неговият вътрешен свят неговия идеал за истинско семейство беше в сблъсък с картината на реалността, в която е живял. Когато всичко това започна да се разплита и той освободи себе си от този конфликт и прие и уважи историята на родителите си, такава, каквато е, Александър почувства лекота и тревожността му се стопи.

Той успя да поеме по своя път не само на външен план, а и с освободен емоционален и жизнен ресурс, за да се погрижи за собственото си щастие и това на своя син. И до ден днешен Александър живее с усещане за пълноценност и освобождение.