Цената на изменението и цената на съхранението

Във всеки човек живеят две сили – поривът към движение и потребността от съхранение. Те са като два полюса на едно и също поле: едната сила създава живота, а другата му дава форма.

Когато се балансират – има поток. Когато едната надделее – настъпва страдание.

Цената на изменението

Изменението е влизане в неизвестното. То изисква да се откажем от познатите опори – от старите роли, от „така трябва“, от сигурността на навика.

В системен план, движението към промяна често се усеща като предателство към принадлежността: „Ако се променя, няма ли да загубя любовта на онези, които ме обичат такъв, какъвто съм?“

Тази лоялност към миналото – към родовите истории, към родителските сценарии, към идентичностите, които някога са ни пазили – е естествена.

Но за да се случи животът, неизбежно идва моментът, в който човек трябва да каже: „Благодаря ви, че ме пазехте. А сега ще продължа нататък.“

Цената на изменението е болката от отделянето

Болка от загубата на старото „аз“, на познатата структура, на сигурността. Преминаването през хаоса е неизбежно – но именно хаосът е утробата на новия ред. Без него няма еволюция, няма осъзнаване, няма зрялост.

Цената на съхранението

Съхранението е другият полюс – потребността да пазим реда, да запазим структурата, която ни е дала стабилност.

Това е силата на инстинкта за оцеляване. Но когато съхранението се превърне в застиване, започваме да плащаме друга цена – тази на задържаната енергия.

Вътрешно това се усеща като:

• напрежение, страх от движение, хронична тревожност;
• чувство, че животът минава покрай нас;
• повторения на едни и същи сценарии, защото полето не се движи.

В телесен план това често се превръща в плътност, болка, блокаж – материализиран спомен за онова, което не сме позволили да се промени. Така съхранението се превръща от пазител в тъмница.

То ни държи в илюзията за контрол, но цената е загубата на живост.

Междинната точка

Мъдростта не е в това да изберем едната сила, а да знаем кога коя да почетем. Има моменти, в които съхранението е необходимо – да даде граница, структура, стабилност.

И има моменти, когато единствено изменението може да върне потока на живота. Леонид Тальпис често казва, че в полето можем да видим как двете сили взаимодействат: Когато човек стои твърде дълго в съхранението, фигурата застива.

Когато влезе в изменението, полето оживява, но само ако има място, където да се върне – структура, която да приеме новото.

Тоест, животът се движи в диалога между двете. Изменението без съхранение е хаос. Съхранението без изменение е застой. Само заедно създават живата динамика на развитие.

Практическо осъзнаване

Можеш да се запиташ:

• Къде в живота си плащам прекалено висока цена за съхранението?
• Кое пазя от страх, че без него ще изгубя себе си?
• И обратното – къде се хвърлям в промяна, без да съм дал на новото стабилна опора?
• Какво иска да се промени в мен, но още не съм му позволил?

Когато си позволим да чуем тези въпроси без осъждане, полето вече започва да се движи. В крайна сметка, всичко живо се движи между изменението и съхранението.

Дишането, сърцето, природата, отношенията, съзнанието – всичко се ражда, разгръща, интегрира и се променя отново.

Да бъдеш жив означава да умееш да умираш за старото и да се раждаш в новото – отново и отново.

Истинската зрялост идва, когато не бягаме нито от изменението, нито от съхранението, а ги приемаме като двама партньори в един и същ танц на живота.